Привет на всички книгооткриватели, иноватори и експериментатори. Това е блог за всички онези, които искат да преоткрият книгите по един по-различен и разчупен начин. Това е причината да се опитам да интегрирам книгите в игрите. Вярвам, че чрез играта децата най-добре успяват да затвърдят и разберат това, което са прочели в книгите. Блогът ми е насочен към всички малки и големи, които имат нужда от пробуждане.
„Много гладната гъсеница“ от Ерик Карл
Това е една прекрасна интерактивна книжка за малки дечица. Все още е една от харесваните от моята дъщеря. Книжката проследява пътя на една малка и гладна гъсеница до нейното превръщане в красива пеперуда. Всеки един момент от развитието на историята е съпроводен с дупчици по страниците, които правят книгата изключително забавна. През целия прочит на книгата детето може да прокарва пръсти през дупчиците, проследявайки всяка стъпка от живота на гъсеницата. Чрез книгата децата само в няколко странички разбират същината на метаморфозата по един лесен и въздействащ начин.
Много бих искала да ви запозная с нашия начин на прочит на тази история. След като сме прелистили и „опипали“ всички страници по няколко пъти, си подготвяме театъра. Търсим начин да разиграем сюжета от книжката.
Първи вариант на игра по книжката
Замествам „главните герои“ в книгата с изработени от мен вълнени прототипи. Този вариант ни е един от най-удобните за игри на открито. Фигурите са мекички и приятни на допир. Могат да се използват не само за тази книжка, но и в много други истории, измислени от детето. Специално нашите елементи служат дори и като храна за куклите. Приложенията могат да са толкова много, колкото е голямо въображението на детето.
Децата ми експериментират и си измислят различни приказки, което, да си призная, ме радва. Определено не са безупречни имитатори на историята, която сме прочели. Задължително влагат още поне 1–2 персонажа. Така се получава съвсем различна приказка и история. Те се забавляват, а аз трябва да си водя бележки колко истории може да сътвори едно 5-годишно момиченце с няколко плода, една гъсеница и пеперуда.
Тук е и мястото да ви споделя, че децата успяха да се справят съвсем прилично с иглонабиването (техниката, с която съм направила елементите от книжката).
Втори вариант на игра по книжката
Рисуване и работа с глина
Обожавам да рисувам. Рисувам с моливи (всякакви), бои, пастели… с всичко, с което може да се рисува изобщо. Това може би е най-успокояващото занимание, което може да ме балансира и да ме приземи. Може би този мой лек срещу стреса съм го прехвърлила и на двете ми деца. Да, и двамата рисуват. Не, не са Пикасо. Но определено виждам, че рисуването им действа точно така, както и на мен. Това ми стига.
Та, ако децата ми се спрат на този вариант да изиграят „Много гладната гъсеница“, то тогава им предлагам да се опитат да нарисуват елемент или целия път на метаморфозата на гъсеницата. Толерирам дори и варианта да прекопират „живота“ на пеперудата и след това да си го оцветят по техен избор.
Има моменти, в които предпочитаме да използваме въздушна глина за оформяне на избраните фигури и след пълното им изсъхване давам възможност на децата да ги боядисат, както им харесва на тях. При варианта с глината имаме два дни, в които работим по този проект. Първия ден отделяме за оформяне на фигурките, а на втория ден ги боядисваме (след пълното им изсъхване).
Трети вариант на игра по книжката
В този вариант използваме готови фигурки. Те наподобяват тези от книгата. Леки, пъстри, с дупчици. Те най-много приличат на тези, които са нарисувани в книжката. Този вариант също е много подходящ за външна среда или за пътувания.
С готовите фигурки децата измислиха всевъзможни приложения: нанизване на всяка от храните на връвчица или прокарване на малката гъсеничка през лакомствата. Използваха фигурите дори като шаблони за рисуване. С този вариант интерактивната книга съвсем оживява.
В комплекта са включени плодове, сладки вкусотийки, малка гъсеница, подвижен пашкул и прекрасна пеперуда. Фигурките са комплектовани в голяма пеперудена кутия, което ги прави страхотни за подарък.